Jenny

jenny_circleАз съм колкото Жени и Жени е колкото мен. Не на ръст, разбира се. Познавам я от цяла вечност. През първата половина от вечността (a.k.a. “когато се срещнахме“) аз започнах да посещавам един курс по английски в родния ни Пловдив, а тя правеше същото. Впоследствие аз се отказах от курса, но това е друга тема, не особено интересна. В онзи момент беше едно супер цветно Жени, с особено широка усмивка. Слава Богу, аз значително напреднах с английския на по-късен етап, а нейната усмивка си е все същата. Животът ни срещна след години отново – много по-променени. Надяваме се тази промяна да клони повече към плюс, отколкото към минус. 🙂 Жени вече е доста по-наясно какво се случва около нея, стилът и е по-дарк, но от онова хубавото дарк. Продължава да е същото парти енимъл и да затваря клубовете към 9, 9 и нещо. Обожава Берлин (ех, кой не го!), Модерат, обича да пътува, има страхотен котарак на име Ричи и прекрасни родители, които не съм срещала лично, но знам, че са такива. Бих казала, че много от нещата, които обичаме, са почти еднакви, но нека тя ви каже все пак нещо за себе си и това, което я вълнува, тъй като аз в някакъв момент трябва да спра. 🙂

Представям ви Жени Михайлова.

Едно от последните ти хобита е лентовата фотография. Как, кога и къде се намерихте с нея?

От малка съм все с камера в ръка – било то първата ми Skina AW-220, розовата сапунерка Sony Cybershot или Canon EOS Rebel XSi на татко. Винаги съм обичала да запечатвам моменти, но тази дейност я бях оставила малко в миналото. Бях се изчерпала и пренаситила след една година нонстоп снимане по партита и събития от всякакъв характер. Преди година обаче Phlip от [бетон] започна да ми показва лентовите си фотографии и нещо в мен почна да се размърдва. Та той е „виновен“ в хубавия смисъл на думата. Все съм си мислила, че няма да се справя с лентата, но реших, че докато не пробвам, няма да разбера. И така започнах на майтап с една стара Смена 8 от на баба ти времето. Тя ми стана скучна доста бързо и случайно попаднах на обява за Canon AE-1, с когото любовта беше от пръв поглед. Това се случи в един студен майски следобед на Петте кьошета. Оттогава сме неразделни.

Negative0-14-14_1_used.jpg

С кое класическата лента те привлича повече от цифровата безкрайна такава?

Цветовете и автентичността на изображението, зърното както се казва. Но ако трябва да съм по-задълбочена, любимо ми е това, че не знам какво правя, как го правя и какво ще излезе след като си взема кадрите от фотостудиото. Много абсурдно звучи, нали? Моментът на изненада, иначе казано. Никога не снимам една лента наведнъж, много рядко и проявявам по една. Не щракам на поразия 20 еднакви кадъра, за да си избера един, който да става, което с цифровата фотография е неизбежно. Когато имам само 36 правоъгълничета се опитвам да ги подбирам по-внимателно. Чувството да се прибера с няколко проявени ленти, да ги разгледам на спокойствие, да ги покажа на хората и те да се изкефят, еми.. .несравнимо е… Ама не знам как се нарича това чувство – удовлетворение?

Negative0-32-31_1_used.jpg

Negative0-37-37_1_used.jpg

Разкажи ни за своите любими обекти, попадащи в обектива и какво ги прави толкова интригуващи?

Предпочитам портретна и street фотография. Наблягам на хората около мен – семейство, приятели, случва се да снимам и непознати, разбира се. Опитвам се да хвана моментите, в които хората забравят, че стоя до тях с камерата и гоня естественото им състояние, без позата пред обектива. Понякога пък просто излизам сама на разходка из София, за да намеря някой случаен кадър на улицата. Интересна ми е градската среда и как хората взаимодействат с нея. Фотографията ме научи да обръщам внимание на малките детайли, да търся нови ъгълчета и да бъда по-смела.  Преди имах бариери за това да снимам хората по улиците, но сега и те започнаха да падат. Най-приятната ми случка беше с две жени, които свиреха на китара на Графа. Бяха толкова естествени и не се уплашиха от камерата. Пуснах им паричка, разбира се, и се надявам, че така компенсирах факта, че може би няма да ги срещна отново и може би няма да си видят снимката.

Negative0-22-20A_1_used.jpg

Negative0-03-02_3_used.jpg

Negative0-33-32_2_used.jpg

Като един нескрит фен на Берлин, какъвто те представих, би ли споделила кои са най-специалните за теб места в него?

Ах, Берлин… Не беше дори любов от пръв поглед, защото не бях стъпвала там, а вече знаех, че този град е за мен и го обичам. Едно от най-специалните ми места е Mauerpark в неделя. Атмосферата е страхотна. Хората са шарени и никой не се вълнува защо изглеждаш по даден начин. Всички се усмихват, пеят I Will Survive на караоке, танцуват на бразилски ритми и ядат корейски бургери с Augustiner от Мюнхен. Битакът е страхотен – спретнати павилиончета, пълни с нови handmade бижута, чанти, дрехи, а до тях – сергия с чехли по една от чифт, щепсели и комплекти от назъбени порцеланови чашки. Пълна еклектика! А в същото време това не ти пречи да намериш нещо, което дори не си и предполагал, че търсиш и ти трябва, като очилата ми за 3 евро. Другото ми място е Club der Visionäre. Любимата ми разливаща се електронна музика, под върбата на открито до вода. А снимките вътре са забранени и го няма досадния елемент със селфитата и силиконовите пози. Пълна идилия, какво да искам повече…

Negative0-23-22_1_used.jpg

negative0-27-26_1_used

През твоята призма, кои са хубавите и недотам хубавите страни на Берлин и София?

Берлин и София са толкова еднакви и различни едновременно. За мен си приличат по много сгради, улички, изоставени места, индустриални зони, донякъде забавления и любимите на всички хип места за кафе, например. Хубава страна и на двата града е, че са големи и отварят врати към различни възможности за развитие. Важното е да не се подхлъзнеш по безкрайните поводи за разсейване, а да си целенасочен и да следваш посоката си. За съжаление се различават по свободния дух на населението, което за мен е изключително важно. Все още усещам, че София не е напълно узряла за всичките странности на младите хора и не ги посреща с толкова отворени обятия така както Берлин го прави. Има още много да се гради над начина на мислене на обществото, но изглежда сме се запътили в правилната посока. Или поне се надявам да е така.

negative0-35-35_1_used

Изключваме за момент Берлин от съзнанието си, колкото и да ни е трудно. Имаш ли други дестинации по света, които се ползват с привилегии в твоя Travel List? Знам, че обичаш да стягаш куфара за нула време…

Като цяло съм фен на дестинациите из Европа и все още има много места, на които не съм била. През ноември предстои един бърз трип до Атина, на която много отдавна съм й хвърлила око с любовта си по Класическа Гърция. И то отивам на концерт на Модерат – просто нямаше как да се получи по-добре. Много искам да видя Лисабон и Прага. Възнамерявам това да се случи през идната 2017. А ако ще излизаме извън Стария континент, Япония ми е може би топ мечтана дестинация. Страшно много искам да видя Киото, когато цъфтят вишните.

Negative0-09-08_1_used.jpg

Negative0-30-29_1_used.jpg

Като човек, който дава всичко от себе си в нощния живот, как виждаш клубната култура на София? Какво би могло да се подобри и какво ни дели от електронни църкви като Berghain, Tresor, Watergate и други в тази категория?

Живея в София вече седма година и ми се струва, че в последните 1-2 години се пораздвижиха нещата. Започнаха да се правят малко по-алтернативни партита и концерти по вкуса ми, което само може да ме радва. В последно време се запознах с доста хора, които полагат усилия електронната ни сцена да не замира. Много мои приятели също започнаха свои лични проекти, с които допринасят за интересните събития в София. Това автоматично подобрява клубната култура от моята гледна точка, внасяйки разнообразие и цвят. В София обаче понякога се наблюдава и явлението „всичко готино в един уикенд или абсолютно нищо“. Слуша ми се и това, и това, и това… И тъй като не сме свикнали на такова разнообразие и често гостуване на вълнуващи артисти, както в Берлин, рейвърчетата малко се объркваме ха-ха-ха. Чудим се на всички събития ли да отидем, или да останем на един определен. И като се случи така, много често партита, които си заслужава да бъдат посетени, остават с по 20 човека, защото всичко живо се е пръснало по останалите 2 яки събития в събота вечер. Или пък другата крайност – къде ще танцуваме този уикенд, като няма нищо? И тогава се пускаме до Пловдив за разнообразие *wink*. Ама то нямаме угодия. Лично на мен чак толкова не ми липсват тук тези електронни църкви. Да, интересни са, емблематични и със солидна история зад гърба си, но с времето започнах все повече да преоткривам и оценявам малките партита. Тези, на които хората знаят защо са там и подкрепят любимите си артисти. Въпреки това, все още от време на време се оставям на чара на големите рейвове, стига да има гост с музика, която да ме заинтригува.

negative0-18-17_1_used

negative0-08-07_1_used

negative0-25-24_1_used

Като за край: как виждаш Жени след време? Има ли бръмбарче в главата ѝ, което да бръмчи и подсказва кои ще са следващите новооткрити нейни занимания?

Жени постоянно има бръмбари в главата, та даже по няколко. Един от тях е за нетолкова новооткрито занимание – графичния дизайн. Още една тема, оставена да отлежава в съзнанието ми, но мисля, че моментът ѝ назрява. Имам няколко идеи в главата си, които се надявам да видят бял свят скоро. Искам да се развивам още и във фотографията. Вече съм сигурна, че няма да бъде старо занимание, а постоянно. Имам проект, върху който работя от известно време насам и само близките ми хора знаят за него. Дала съм му малко време, за да натрупам достатъчно кадри, но съвсем скоро ще го покажа. Напоследък все повече ровя в материали за визуализации и мапинг, така че не се знае този бръмбар също докъде може да стигне. При мен често е водовъртеж от интереси, занимания и емоции, така че не искам да се обвързвам с нещо конкретно. Нали знаеш – the best is yet to come, а натам съм тръгнала. Хайде, затваряй компютъра и да се снимаме 🙂

photo33_31a_used

photo02_0a_used

Danke!

Bitte!

Снимки на лента: Архив Жени Михайлова

One thought on “Jenny

  1. Много точно описание на фотографията с лента! Аз понякога се изнервям точно с това да се нащракат еди колко си кадъра и да се избира най-перфектният. И колкото повече опит имаш, толкова по-перфектни стават кадрите. Но това (тази фотография) не е отражение на живота. Това е отражение на някаква илюзия.

    Лятото във Варна имаше една експозиция долу до слънчевия часовник на всякакви фотографи. Срещаме се с една приятелка, преди да отидем до Кубо за 6-7 път нея седмица, и разговорът протича някакси от сорта на:
    – Как си бе, видя ли снимките тук?
    – Да, ама нещо ме дразни, българските фотографи мога да ги познав веднага без да им чета имената.
    – Да! Нали? Същото си мислех и аз!
    – Прекалено перфектни са като образ и композиция, няма грешки, стои изкуствено и прекалено нагласено така.

    А стрийт фотографията си е това- улавяш някакъв миг и най-големият плюс там- ненагласеността на хората. С лента става още по неясно особено ако си на М mode. Къде не си нацелил блендата, къде скоростта, къде си мислел че фокусираш едно, а си фокусирал това зад него и р станало или доста яко или доста тъпо 🙂

    Liked by 2 people

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s