Малта е малка. И голяма във всеки друг аспект освен географски. Представям ви една немалка колекция от снимки и един некратък разказ за това прекрасно М, на което посветихме 5 дни от живота си. С удоволствие бихме прекарали още 100 пъти по 5.
На един стаж се запознах с трима малтийци, които се шегуваха, че Малта е толкова малка, че аз вече познавам половината от нейното население.
Отдавна планувах да я посетя. Времето и дойде в средата на май месец тази година. Исках да ѝ отделя нужното време, за да видя максимално много красиви места. Поради ред причини имахме точно 5 дни, за които ще ви разкажа в снимки и разкази. Решихме, че ще си изберем едно градче, което да е нашият „базов лагер“, от който всеки ден да потегляме в различна посока (да живее Airbnb!). Това място беше градчето Рабат (на малтийски: Ir-Rabat), намиращо се в северната част на острова.
В Малта е трудно да разбереш кога влизаш от един град в друг и от едно село в друго. Обикновено GPS-ът ти подсказва 🙂
В Рабат пристигнахме късно вечер, готови да опитаме малтийска храна…ама МНОГО да я опитаме 🙂 Вечеряхме в Toffee & Co. Хората там бяха мили и ни препоръчаха от най-добрите им специалитети както и страхотни домашни десерти. Mалтийската храна е доста пикантна, поне за мен. Toffee & Co не впечатлява с особен интериор. Мястото е на два етажа и е доста малко, както и всичко останало на острова, с изключение на порциите храна. Трябваха ни около 2 дни, за да разберем, че няма особен смисъл да поръчваме по 5-6 ястия, тъй като малтийците са щедри и преди да ти сервират каквото и да било, първо ти носят разядки с хлебчета, масло и т.н., от които бързо започваш да се чувстваш заоблен. 🙂
Страхотно e, че Рабат е буквално на няколко минути пеша от Мдина – едно от най-красивите места в Малта, представляващо средновековен укрепен град-музей, който местните наричат “Silent City” (Тихият град).
В него населението наброява не повече от 300 човека, живеещи в изключително красиви къщи, а някои и в дворци дори и към днешна дата.
Излишно е може би да казвам, че градчето непременно трябва да се обиколи ходейки, достъпът на превозни средства е силно ограничен.
Едно от най-прекрасните места в Мдина по мое мнение е Bastion Square. На самия площад има едно местенце, от което можете да си купите нелош малтийски сладолед 🙂 Под жаркото слънце, от което е почти невъзможно да избягаш, сладоледът винаги е добра идея! Но и да няма слънце, сладоледът си е сладолед. Винаги съм смятала, че ако имаше Нобелова награда за най-велико откритие в света на рецептите, то аз несъмнено бих я присъдила на човека, измислил рецептата за сладолед!
От Bastion Square изкачвате няколко стъпала, за да откриете красива гледка към останалата част от острова.
Из тесните улички на Мдина често ще видите каляски, впрегнати с два коня, които превозват туристи. Аз не успях да се кача, но това е положението – човек не може да има всичко в тоя живот (#ilovecliches)! ♥
Ъъъ, ето ме и мен на Bastion Square:
И така, въпреки че му давам Нобелова награда, сладоледът никога не е достатъчен в живота на един човек, за да си набави необходимото количество захар. Затова трябва да се пробват и някои десерти, пък и за да не се обидят, и те душа носят (това с душата наистина го мисля, болна тема ми е, друг път ще разказвам). За десерт след сладоледа – торта!
Препоръчвам Fontanella Tea Garden – с хубава гледка, добро обслужване и много разнообразни сладкиши. Е, ако сте уцелили периода с многото туристи, ще се наложи да почакате на една малка опашка, но спокойно, няма да е задълго.
Продължаваме с местата: Vilhena Palace е друга забележителна сграда в Мдина, която разгледахме само отвън. Споделете мнение, моля, ако някой е успял да разгледа и вътрешната част.
В Мдина посетихме музея The Knights of Malta, от който меко казано не останахме доволни поради лошата цялостна организация в музея. Преди тура ни дадоха слушалки, с които да слушаме разказите за рицарите. Съответно активацията трябваше да става автоматично и навременно в момента, в който приближаваш следваща зона в музея. За съжаление обаче, на много от местата се получи едно огромно разминаване между това, което слушах и това, което виждах срещу себе си. Най-недоизмисленото е, че няма кого да помолиш за рестарт на всяка отделна секция, за да може все пак да разбереш за какво става въпрос. Да обобщим: този музей не заслужава отделеното време, колкото и обещаващо да изглежда.
След като се разходихме в Мдина, отново се върнахме в Рабат, където открихме много хубав двор, водещ към St. Agatha’s Historical Complex and Catacombs (the next two pics). Нито една от сградите не беше отворена, включително и музеят, но пък дворът ни беше достатъчен. Тези катакомби представляват най-ранните археологически доказателства за християнството в Малта.
Решихме, че ще вечеряме отново в “базовия лагер”, този път в Da Luigi. Предлагат италианска, средиземноморска и европейска кухня, както на повечето места. Бих казала, че персоналът там е супер про, а храната беше без забележки! Yummieee ♥
Мдина ни хареса много, затова се върнахме да направим една среднощна разходка. Препоръчвам я с две ръце и два крака! Градът е красиво осветен и вечерната разходка из него е просто задължителна.
На следващия ден се отправихме на юг, към едно нетолкова познато рибарско селце, наречено Марсашлок (да, пробвайте да го кажете още веднъж:). На малтийски се изписва Мarsaxlokk.
Обичам неизвестните места, а още повече обичам лодки! В едно място има ли лодки, значи аз му принадлежа изцяло! А тук пък са толкова цветни, че повече нямам какво да добавя.
Petz in Wonderland се казва филмът.
Само ще ви препоръчам непременно да седнете в някое от ресторантчетата по крайбрежната улица, където храната е просто фантастична, а пъстрите лодки са на половин ръка разстояние! Нашият фаворит е La Nostra Padrona – от пастата, рибите, сирената, сервирани с нахут, картофките и зеленчуците на пара, до десертите с круши, бял шоколад с малини и физалис.
В Марсашлок има нещо като пазарче покрай крайбрежната улица, но не ви съветвам да пазарувате сувенири от там. Повечето са произведени в Китай. За сметка на тях накупих доволно количество картички 🙂
От Марсашлок се отправихме към един от най-красивите плажове в Малта – St. Peter’s Pool. Мисля, че в повечето класации е в топ 3, а името говори само за себе си – наистина прилича на басейн, само дето е с няколко идеи по-дълбок. 🙂
От Марсашлок до St. Peter’s Pool разстоянието е 3 км, ако решите да ходите по „черния път“ като нас. За съжаление, забравихме слънцезащитните там…неща и тези 3 км под най-силното обедно слънце бяха достатъчни, за да изгорим като туристи на първо море. Тъпичко доста. *was about to kill myself*
И все пак, St. Peter’s Pool си заслужаваше толкова много! Беше адски забавно, тъй като много хора спокойно си скачаха в „басейна“ въпреки студената вода. Е, не всички бяха толкова смели… Имаше една група бразилци, които абсолютно несъзнателно забавляваха наблюдаващите. Или по-точно, две бразилки, част от тази група. Желанието на мацките да ги снимат докато скачат бе по-силно от желанието им за самия скок. За около 40 минути се изнесоха бразилски молитви (предполагам за берекет/здраве/плодородие/плодовитост/добра зестра и т.н.), прекръстиха се около 400 пъти и така…Oh Meu Deus! 🙂 И все пак, ако имаше нещо по-забавно от техните молитви и „приготовления“ за скок, то това беше един Джак Ръсел, който скри шапката на абсолютно всички смели и не толкова смели плажуващи. Впрочем, това беше най-забавното куче, което съм виждала някога! Стопанинът му даваше указания откъде да мине след като му хвърли шише във водата, а след това и откъде да излезе заедно с шишето. И то го правеше само при вдигнат палец. Егаси кучето! Докато бразилките се чудеха ДАЛИ и КАК да скочат, Джак Ръсел териерът просто мина покрай тях с бясна скорост, заобиколи басейна, избра си една скала, от която да скочи, и всъщност не скочи, а просто продължи да тича във въздуха. 😀 Снимка на този феномен тук:
На другия ден се отправихме към остров Гозо (Gozo Island), тъй като, ако сме истински островитяни, следва да видим всички големи острови, средни островчета и малки островченца. Гозо е вторият по големина остров след Малта, част от малтийския архипелаг. До него се стига единствено с ферибот.
Разгледахме столицата Виктория (Victoria), където видяхме The Cittadella – за съжаление беше много прашно, тъй като реставрираха целия комплекс, но пък след време със сигурност ще изглежда още по-добре. Не мога да кажа, че бях толкова впечатлена от крепостта и замъка, въпреки смесената им архитектура. Независимо от моята субективна недооценка обаче, Цитаделата е част от световното наследство на ЮНЕСКО от 1998 г., а от различните части на крепостта се откриват чудесни гледки.
От там тръгнахме да търсим (наистина си беше търсене) „Джгантия“ (Ġgantija, означава „Кулата на Гиганта“) – мегалитен храмов комплекс, изграден през епохата на Неолита на средиземноморския остров. Всичко в това място е повече от относително. Все пак говорим за неолит, а толкова назад във времето трудно бихме могли да сме сигурни в достоверността на направените открития. Все пак, музеят, който е част от комплекса, беше много интересен, а и добре направен. „Джгантия“ е под егидата на ЮНЕСКО от 1980 г. и се смята за по-ранен и от Египетските пирамиди. Много многознайствам нещо…
Изключително се впечатлих от добре организирания транспорт в Гозо и Малта. Има автобуси до всяка една малка точка на островите, което прави повечето обекти леснодостъпни.
Докато чакате автобуса за Azure Window в Гозо, ви съветвам да се помотаете из центъра на Виктория, да пробвате едно-две-три смутита в Captain Spriss и да се полюбувате на дърветата и теменужките в парка срещу автобусната гара – няма как да го пропуснете!
Тръгнахме към Azure-то. И стигнахме. И беше внушително. Това място е толкова синьо, толкова гигантски-скалисто и с толкова големи вълни (особено през май;), че те побиват тръпки от красота и внушителност!
Снимките ми не са от най-добрите, затова пък ви съветвам да отидете на място и да го видите с очите си 😉 Скалите са възможно най-разнообразните на острова като има и немалко места за гмуркане. Най-известни са тези около The Blue Hole, където има подводна арка, водеща към открито море. Това за по-смелите.
На връщане от Синия прозорец имах среща с мой познат българин, който от години живее в Малта и Гозо. Интересно беше да ми разкаже за предимствата на Малта пред България през неговите очи. По-късно се върнахме в Рабат, озверели от глад (ха, има и рима!). Внимавайте с работното време на ресторантите на острова. Често затварят много по-рано от това, което пише в TripAdvisor, тъй като няма достатъчно клиенти извън сезона (или поне така изглеждаше). В Рабат мога да ви съветвам къде да не вечеряте – в единственото работещо заведение в онази вечер – Roman’s Den. 
Всъщност е твърде възможно да сме уцелили грешния момент, в който собственикът на заведението, колкото и приятно смахнат да беше, просто ни изсипа 20 супени лъжици сол в пастата. Като цяло ревютата му бяха добри, но човек никога не знае на какво настроение на готвача ще попадне. А и беше толкова късно за Рабат, че той не ни позволи да си поръчаме друго освен паста с ядки, пармезан и бира. И все пак, тъй като съм един много добър човек, мога да ви кажа едно от най-добрите места за вечеря (в Рабат), от което нямам снимка, тъй като беше безумно вкусно и забравих за всичко важно в този живот, включително и снимките в Инстаграм (!) Казва се The Fork and Cork и това е.
Денят преди отпътуването „към дома“ резервирахме за опознаване на малтийската столица – Valletta.
Валета е изключително малка и прекрасна, кръстена на своя откривател – Жан Паризо дьо ла Валет – град-крепост, който бива описван като “a city built by gentlemen for gentlemen”. Жан дьо ла Валет е бил велик магистър от малтийския период на ордена на рицарите хоспиталиери на Св. Йоан Кръстител. Прочетете в Уикипедия повече информация за него, страшна работа е бил!
Съветвам ви точно в 12 наобяд да сте ето тук: Upper Barrakka Gardens.
Градината е изградена от рицарите на Св. Йоан през 17ти век. От това място се открива страхотна гледка към Голямото пристанище. Освен за развлечение, тези градини са имали и военна цел – от тях се е откривала безпрепятствена гледка към рицарските галери (големите гребни кораби от Средновековието), както и към всяка задаваща се военноморска заплаха.
А защо казах точно в 12 наобяд? Тогава традиционно се провежда запалването на оръдията (“Noon Day Gun Ceremony”) и е наистина интересно да наблюдаваш как зареждат с топчета и ги изстрелват. Изобщо целият парад преди това с духовия им оркестър, както и маршът са си абсолютно приключение! Впрочем, възможно е с последните да сме извадили чист късмет и да не се случват всеки ден…
За типичната малтийска архитектура няма смисъл да говоря, на мен ми стана особено любима. Хвърлете един поглед върху снимките 🙂
За хапване във Валета бих препоръчала Soul Food – определено заслужава високата си оценка в TripAdvisor. Да не говорим, че за вегетарианци е просто перфектният спот – свежи смутита, сокове, салати, пиадини…това последното специално мога да го ям за закуска, обяд, следобедна закуска, вечеря, докато спя…и т.н…
Мога смело да заявя, че любимият ми “обект” за разглеждане във Валета беше Teatru Manuel, Националният театър на Малта. Срещу скромната сума от 5 евро получавате безценна разходка из театъра. В него можете да разгледате някои от хилядите костюми, които отдавна са се “пенсионирали” и не участват в представления, но и до ден-днешен не са изгубили и частица от блясъка си. Аз лично бях впечатлена от страхотния аудио гид и това, че този тур не беше от онези провлачени и отегчителни разходки из музеите (които аз лично не обичам), а просто успя да ме грабне с кратките си разкази, които слушах така, както бих слушала приказка. Изключително интересен е фактът, че Teatru Manuel е един от трите най-стари действащи театри в Европа и света редом с други два в Италия и Хърватия (за съжаление не помня имената им).
Във Валета посетихме и топ атракцията по всички сайтове и гидове – St. John’s Co-Cathedral.
Чакахме доста време на опашка, за да си вземем билети. Да, наистина е внушителна, но аз просто вече трудно се впечатлявам от катедрали. Не мога да ви кажа и защо продължавам да влизам във всяка една от тях, нямам обяснение на този факт. Просто аудио екскурзоводът тук ми беше изключително отегчителен, разказващ за абсолютно всеки един chapel в катедралата, а мен не ме бива по църковна история и малко го скипнах. Все пак, за хората, обичащи пищни и позлатени от горе до долу катедрали – това е мястото!
Можете да прекарате часове наред тук, ако искате да прочетете и изслушате всичко до последната буква. Аз лично бях удивена от двете картини на италианския художник Caravaggio, изложени в отделна зала. Имената им са Saint Jerome Writing и The Beheading of Saint John the Baptist. Втората е призната за абсолютен шедьовър и за мен беше повече от впечатляваща. Разбира се, не бих я сложила у дома, но пък в залата стои чудесно 😉 Над Караваджовата зала има още много какво да разглеждате, в случай че ви е интересно – хорови книги, свещени одежди и др. като на мен ми хареса колекцията от гигантски фламандски гоблени, изработени перфектно до последния конец, подарени на катедралата в 1697 г. от не-му-помня-името Grand Master при неговото избиране. Гоблените представляват най-пълният набор в света, състоящ се от 29 броя. Изтъкани са изцяло от най-добрите вълнени и копринени нишки, а височината им е цели 6 метра (уауууу)! Този сет изобразява сцени от живота на Христос, Дева Мария и апостолите (за който вярва в тази история). Смята се, че наборът е имал за цел да изпрати послание, гласящо върховенството на Католическата църква и славата и величието на Гранд Мастъра и Ордена.
Знам, че постът стана прекалено дълъг, затова с няколко думи за следващите обекти:
- Отделете няколко минути и седнете в двора на Grandmaster’s Palace (всичко в тая Малта е ГРАНДМАСТЪР). Нямахме достатъчно време да го разгледаме отвътре, но нали трябва да остане нещо и за следващия път…
- Иии, като казах следващ път, за него съм си маркирала Casa Rocca Piccola. Видях я само отвън, за съжаление вече беше затворена за посетители. В нея все още живее малтийско семейство аристократи т.е. представлява частна собственост. Чух много добри отзиви за цялостната обиколка из сградата и двора. Will be the next time…
След Валета, тъй като ми е трудно да се спра в този живот, решихме да се отправим към St. Julian’s. Моля ви, НЕ ХОДЕТЕ ТАМ! В това място останахме точно за вечеря и десерт и малко след това се върнахме обратно. Представлява курортно градче от типа на българския Китен, пълно с пияни английски туристи и като цяло, не мисля, че може да откриете нещо интересно там (въпреки че ни беше препоръчано като парти място, красиво осветено вечер).
Ние хапнахме в Bianco’s, където обслужването и храната не бяха никак лоши, а по-късно десерТирахме в Dolci Peccati, където има добри италиански десерти. И все пак… Има къде-къде по-приятни места на острова. Ако въпреки това се случи така, че посетите това място, отидете в Wigi’s Kitchen, като направите резервация предварително. Ние не знаехме, че е необходимо и не успяхме да вечеряме там, но знаем на 100%, че е супер добро!
В последния ден, разбира се, ми се искаше да имам хеликоптер, който по възможност да ме приземява за отрицателно време, където си поискам или по-скоро, по местата, които все още чакаха моето посещение. Понесохме се към San Anton Gardens, а раниците ни тръгнаха след нас.
Намират се в малкия град Attard (между Мдина и Валета; централна Малта). Градините са отворени за посещение още от 1882 г., а строежът им извършва Grand Master Antoine de Paule като допълнение към лятната му резиденция San Anton Palace. Към настоящия момент мястото представлява резиденция на малтийския президент. Мисля, че снимките говорят достатъчно.
В San Anton Gardens освен цветя, мандаринови дръвчета, фонтани с костенурки, рибки, котки ( фонтани с котки най-вече!:D ) и какво ли не още, можете да видите и дървета от цял свят, някои от които са на повече от три века.
Само още една набелязана локация и почти потеглихме! Обектът се казва Dingli Cliffs и е страхотен факт, че там все още няма никакво строителство! Ще го намерите в западната част на острова, селото се казва Dingli и като разстояние е на около 13 км от столицата Валета и на 2 км от Рабат, където бяхме отседнали ние. Имаше фургон, в който един дядо ни продаде ягоди и някакъв странен ликьор от кактус (типично малтийски) 😀 Обичам разговорите с местните, колкото и да са кратки. Гледките от Dingli Cliffs са прекрасни, дано уцелите ясно небе, в случай че сте се запътили натам. Площта никак не е малка и ако имате време, може да походите доста.
Върнахме се обратно към Рабат, където посетихме за втори път две любими места – името на първото е Dolceria Santa Lucia и сладкишите тук не могат да се опишат с думи. Хареса ни индивидуалното отношение, а аз се влюбих най-вече в онези Amaretto Balls, които бих натъпкала в един огромен куфар до България, ако имаше как! Марципанът също не е за изпускане…
Второто място се казва Ta’ Doni и в него влизахме неведнъж за целия си престой тук – yummy!
Човекът, основно занимаващ се с това място, е турчин и се зарадва особено много щом разбра, че сме от България. Сподели, че майка му е от Шумен и не спираше да ни казва “комшу” 😀 Направи ни сандвичи, зеленчукови плата и шоколадови кукита, които бяха един път! А също и типично малтийско кафе с ром, карамфил, анасон и печена цикория (не съм на 100% сигурна за рома, но със сигурност имаше някакъв алкохол).
От тук можете да си вземете и други интересни местни продукти като например мед, сушени домати, люти чушки или локална бира, печелила “състезания по бира” 🙂 Бирата е няколко вида, така че е хубаво и интересно човек да поразпита.
Цялото му семейство живеят в Малта и отглеждат сами екологичната продукция в собствена ферма. На място си взехме интересна книжка с повече информация за това. А той ни разясни в детайли, че използват и няколко продукта, като да кажем руколата, за които климатичните условия в Малта не са благоприятни и се налага да ги внасят от други места. За руколката, миличката, Малта е сухо място и става прекалено горчива 😉
It always feels so good to learn something new!
Това беше от мен…
До следващата виртуална разходка!
Petz
