Мили хора,
Ако досега кракът ви не е стъпвал в Казанлък и околията, то е време да стъпи. Обещавам по-късно да ви бъде благодарен. Кракът имам предвид.
Миналата година по това време с още две мацки от моите решихме, че е дошло времето на розобера, който не би минал така гладко без нас. Тук се майтапя, ама егаси! много бяхме хубави с тия венци от рози на главите!
Мислено (а по-късно и гласно) си „букнахме“ въпросния уикенд за Капана фест в родния ми Пловдив и розобера край Казанлък. Понеже рози не се берат само на едно конкретно място там, решихме да спрем край масивите до село Енина.
Всяка година има различна програма, която може да откриете в чудото на 21-ви век, наречено Интернет, и да си харесате поля край някое селце, както и да наблюдавате самия процес на създаване на розовото масло (евентуално).
Не бих казала, че е срамно да си българин и да не си бил на подобно събитие в собствената си страна, но пък толкова японци бяха били път до там, че, меко казано, на човек му става тъпо как досега все е отлагал…
В центъра на градчето дори има статуя на гейша, която е нещо като символ на дружбата между Япония и родината на розовото масло а.к.а. Bulgaria.
Да не говорим, че по време на тези празници в Казанлък избират трета, втора и първа победителка в конкурса Царица роза, които заедно преминават по главния път на града и наистина е много красиво. Мис България отдавна не гледам, защото като цяло тези конкурси са ми страшно тъпи, но Царица Роза си е Царица Роза. Готина беше миналогодишната, доволни останахме. Всичко е едно такова розово, бонбонено, красиви момичета махат на публиката като английската кралица, усмихват се…какво повече може да иска човек?!
Всъщност програмата е много дълга и има цял куп състави от деца и възрастни, които изпълняват това, което умеят най-добре. Парадът минава по протежението на въпросния главен път – едни танцуват, други пеят, трети свирят, изпълняват разни гимнастически трикове, мажоретки си мажоретират, изобщо – чуду!
Една от черешките на тортата (понеже нашата торта винаги е с по няколко черешки) бяха едни азиатчета на средна (към преклонна) възраст, които насочиха огромните си черни професионални камери (!) към нас трите и горе-долу не пуснаха копчето докато не направиха gif.-чета от снимки с всяка. Беше доста странно с оглед на това, че около нас беше пълно с момичета в красиви български носии, заслужаващи далеч по-голямо внимание, но по наши посттълкувания тия хора не бяха виждали толкова високи момичета, еле пък на едно място. Не знам, не знам… В Гърция скоро ми се случи същата случка и без да съм с момичетата. Всъщност дори бях с две момчета, но това е друга тема.
Да кажем, че за тях сме някакви гиганти, на които се радват и хилят абсурдно. Изпълнихме мисията. Позирахме. Като ни карат да раздаваме усмивки, ще раздаваме, ко да прайм?
Реших да споделя с вас няколко снимки от съботата на този прекрасен викенд.
Това беше. Чал.
