Мечтата за далечна Азия се въртеше отдавна в главата ми и не ме оставяше дори за миг. Ровенето за евтини полети не спираше и не спира никога. Септември 2016 г. Катар пуснаха очакваната септемврийска промоция, а датите (12.02.17 – 26.02.17) бяха набелязани светкавично. Без особени колебания от страна на Йото поизпразних кредитната карта и взехме полет София – Доха – Банкок, а за връщането – Пукет – Доха – София. Полетите не бяха случайно подбрани! От София до Банкок са с кратки връзки в Доха, а аз определено държах да летя с най–големия пътнически самолет (А380) и избрах малко по–дълъг престой. Заслужаваше си! Друго си е 575 тона да се издигнат и да се понесат от тягата на четирите мотора….

При вида на двуетажния дзвер, още на гейта придобих физиономия на психично болен. Това не остана незабелязано от спътника ми. Да вметна, че мания ми е гражданската авиация. Всъщност съм така наречения „спотър“ или с други думи – луд, висящ по оградите на летището, за да снима самолети. 🙂 Това ми амплоа ни откара на едно от топ местата за спотинг в света, а именно – летището на остров Пукет, но нека караме поред.

12.02.17 г. – късен полет от София до Доха…. В София – люта зима, в Банкок – люто лято. Как да не умра от студ като куче, да тръгна с платнени маратонки, без яке и само с ръчен багаж? Помощ от приятел, който ме закара до порта, зарязах якето в колата, смених зимните обувки с лятно настроение и „Чао!“ на снега. Полетът продължи 4ч. и 7мин., като прелетяхме над Саудитска Арабия. Престоят в Доха бе по-малко от 2 часа, които минаха бързо. Бордингът започна, а 380-ката бавно поемаше, в своето все още спящо туловище, 500-те пътника, отправящи се към един друг свят (не отвъдния!). При вида на машината лудост се изписа на лицето ми, очите светнаха, настръхнах! Йото промърмори с отнесен и леко заспал глас:

– Ти не си добре…

Местата в салона бяха подбирани дълго време, за да имам гледка към двата мотора на машината (всеки с диаметър над 3 метра). Предвид, че щяхме да посрещнем изгрева на борда някъде над Арабско море, не можех да си представя да пропусна момента да направя перфектните снимки. След отсервиране на храната стюардесите накараха всички пътници да пуснат сенниците. Удар под кръста!!! Ами, аз как ще си снимам двигателите? Та, получи се нещо такова: Абсолютно пълен мрак в салона. Изведнъж някакъв идиот рязко вдигна сенника, а салонът се озари от пронизваща изгревна светлина. Няколко души на пътя на лъчите изстенаха сякаш бяха вампири, които изгаряха на зазоряване… Упражнението го повторих около 10 пъти, за да съм сигурен, че няма да закараме вампири в Тайланд, след което заспах.

qatara380overArabiansea_.jpg

След 5ч. и 43мин. успешно се приземихме на Suvarnabhumi Airport. Опашката за паспортен контрол беше забележително дълга. Висяхме над час. След бързо ориентиране се озовахме на спирката на скайтрейна, който щеше да ни отведе в сърцето на града.

Гледките от влака бяха нови, непознати, различни и интригуващи. Прекачихме се на друга линия, която ни откара в близост до хотела. Бяхме доста изморени. Изпълзяхме плахо от станцията на скайтрейна и само след секунда бях нападнат от точно 5 комара. Както съм си леко хипохондрик, веднага изпаднах в паника. Щях да пищя, но се размина. Установихме, че като се движиш, не те нападат много.

Естествено, бях добре подготвен с разпечатани карти и предварително разхождане из улиците с Google Street View. Йото не съм сигурен, че знаеше къде сме. Тук вече се сблъскахме с един нов свят. Почувствах се като във филм. Небостъргачи, скайтрейн, скай-пешеходни пътеки… Долу – неописуем трафик, жега, хора, живот. Температурата беше сериозна, миризмите, носещи се от кофите и канализацията, също. Все пак, за толкова огромен град, улиците бяха завидно чисти. След 10-тина минути ходене стигнахме хотела.

Малко за района: ами, имаше малък нощен пазар известен с клубовете си (да не уточнявам точно какви), доста заведения и масажни студия. Настанихме се. Карахме го по-тънко, та хотелите бяха от нисък до среден клас. Стаята беше нормална – с климатик, баня, сейф, чисти чаршафи.

Душ, преобличане, скайтрейн и право у мола. Ма то молове да искаш! Банкок е едно от местата в Азия, популярни като „шопинг дестинации“. На този булевард има 4-5 мола, които са най-известните в града. Направихме разходка из единия. Хапнахме набързо, изпихме по един кокосов орех и се прибрахме в хотела. Едни легнаха да спят, други се възползваха от масажите с екстри, но в крайна сметка всички бяхме доволни. Часовата разлика на отиване не ми се отрази по никакъв начин, нямах проблеми нито със заспиването, нито със ставането. Виж, след завръщането ни бедствах около две седмици, като се събуждах в 03:00 ч. през нощта. 🙂

nightBangkok_

Сутринта на 14.02. със свежи сили, вдишвайки топлия летен въздух, се запътихме към основните забележителности в града. Планът беше доста интензивен, тъй като имахме само две нощувки тук (т.е. ден и половина). Трябваше да посетим Grand Palace, Wat Pho и Wat Arun. За целта се качихме на скайтрейна за няколко спирки, като слязохме на реката. Chao Phraya е солидна плавателна река. Както се досещате, беше прилично замърсена. На спирката около реката кипеше оживление, навсякъде се печаха пилешки крилца и бутчета директно на улицата на 35-градусова жега със завидна влажност. Свикнал съм да ям през 2-3 часа, но някак мисълта за зарази не ми позволи да ям от подобни места. По случая отслабнах с 5-6 кг, доволно загубих форма. Помотахме се в съседния малък, но китен парк и тръгнахме към корабчетата. Аз се бях впуснал в словоизлияния, а в това време някакви набързо ни подбраха като овце, подадоха ни билетчета, взеха ни парите… Започнах да си мисля: „Абе, тия защо ни взеха по 5 лв., като трябваше да ни вземат по 2-3…”. Вече усещах как сме в стадо с още туристи и ни подкараха с по една пръчка към лодката… Що да видя, дават ни спасителни жилетки. Нещо в мен проговори, че ще се движим бързо. Внезапно реших да попитам все пак, дали спират на Wat Pho. Естествено, спираха! Да, ама не. Качихме се в дълга лодка с нисък борд (long-tail boat). Както предположих, развихме доволна скорост, а от реката непрекъснато ни обливаха пръски с кална вода. Возенето го прекарах без да издам звук, като 95% от времето бях със затворени очи. Някак не си представях да пийвам от тази вода, а и в очите нямах желание да ми попада. В крайна сметка не успяхме да се обърнем, но пък не спряхме на нашата спирка. Но както се казва – всяко зло за добро. Слязохме на Grand Palace.

Дворецът работеше до 14:00 ч. и ако първо бяхме посетили Wat Pho, щяхме да изпуснем последния час, в който можеше да влезем вътре. Около малкото пристанище беше пълно със сергии, на които се продаваха всевъзможни неща за ядене и пиене. Задължително трябва да се пробват фрешовете от манго, папая и т.н. Сетивата се насищат на всякакви цветове. Ароматите се примесват от приятни до отблъскващи. Светът около нас е съвсем различен, непознат, странен… Досега само бях слушал и чел за подобни места. Пред двореца имаше пункт за проверка на багажа, подобен на тези по летищата. Аз явно бях съмнителен тип. На няколко пъти ми се случи да ме спират за проверка, като ме разпитваха откъде съм и ми проверяваха личната карта. Паспортът беше на сигурно в сейфа в хотела. Със себе си носех копие. Никой не беше чувал за България. 🙂 В крайна сметка минахме през проверката, закупихме си билети на следващата опашка и се озовахме в приказките.

GrandPalace2_

GrandPalace6_

Комплексът е изключителен, има над 100 сгради. Тук се намира и Храмът на Изумрудения Буда. Детайлите по сградите и скулптурите ме оставиха безмълвен за дълго време. Досега не бях виждал нещо подобно. Настръхването ми беше в кърпа вързано. 🙂

GrandPalace1_

Характерно за пагодите и статуите е, че са издължени, високи – всичко беше пространствено ориентирано във височина.

GrandPalace5_

 

 

 

 

 

GrandPalace4_

GrandPalace3_

grandpalace_

При посещение на храмовете има строги изисквания, които задължително трябва да се спазват. Местните се обиждат, ако не го правиш. Бяхме свидетели на голямо възмущение от тяхна страна при неспазване на правилата, от време на време дори се чуваше повишаване на тон.

neizvestenhram2
неизвестен храм

Обувките задължително се събуват. Интересно, но белите ми чорапи си останаха бели (за сравнение – един тегел в нас ги прави черни :)). Никога не трябва да се седи с  ходила и пети към Буда. В някои храмове е забранено да се снима.

neizvestenhram1_
неизвестен храм

За съжаление Кралският Дворец беше затворен, поради скорошната кончина на Краля. Все още имаше траур, който по спомен ще продължи една година. Тялото ще бъде погребано след това. Дворецът го видяхме набързо само отвън и се отправихме към следващата цел – Wat Pho. Аз вече бях загубил кило от глад, та седнахме в едно малко заведение на два етажа. Имаше и стикер от tripadvisor. Стръмните дървени стълби, които ни отведоха на втория етаж, бяха осеяни с мръсна посуда. И все пак, беше доста по-чисто в сравнение с местата за хранене по улицата. Бързо ни обслужиха. Специално искахме да не ни слагат никакво люто. Сервитьорката твърдо отсече: No chili! Ми т’ва „ноу чили” изпи няколко води и фреша. Станах огнедишащ дракон! 🙂

След като хапнахме, продължихме към следващата забележителност. Вървяхме около 500-600 м покрай натоварената улица, която ни отведе пред вратите на Wat Pho.

WatPho1_

Комплексът е по-малък от Кралския Дворец, но също има с какво да те впечатли. Тук се намира и Храмът на Полегналия Буда. Статуята, покрита със злато, е дълга 45 м.

RecliningBuddhainWatPho_

Комплексът е изпълнен с малки пагоди, които са впечатляващи с детайлността си. Това място е просто задължително за посещение.

WatPho_

Има немалко на брой статуи на Буда в човешки размер и 4 големи пагоди. Атмосферата беше по-спокойна, броят на туристите – по-малък, но не се залъгвайте, че ще бъдете сами по тези места. 🙂

WatPho2_

След кратка обиколка на комплекса поседнахме на една пейка, за да съберем сили. Очакваше ни кратко прекосяване на реката с ферибот и посрещане на залеза в храма Wat Arun. Цената за ферито беше около 20 ст., а цялото плаване продължи няколко минути. Докато се качвахме на борда, на брега забелязах заведение, от което една жена замяташе въдица. С учудване установих, че същата е сервитьорка и съчетава риболова с обслужването на клиенти. 🙂

В този храм обстановката беше още по-спокойна, дори имаше местенца без туристи. Престоят ни беше около час, който е напълно достатъчен, за да се потопиш в атмосферата по време на залеза.

WatArun_

Направихме малко снимки и се отправихме към фериботите, тъй като след залез спираха работа. Йото беше твърдо решен да посетим Khao San Road, но след като разбрахме, че корабите няма да плават още дълго, се отказахме от идеята. Прибирането оттам щеше да ни затрудни, а умората също си казваше думата. Този път се качихме на нормален ферибот, който ни откара до спирката на скайтрейна. Слънцето беше почти паднало зад хоризонта…

sunsetBangkok_

Небостъргачите се извисяваха като исполини, огрявани от меката златна светлина, а още един ден завърши, още една мечта се сбъдна.

sunsetBangkok1_

15.02. – последен ден от пребиваването ни в Банкок. Днес трябваше да се придвижваме с багажa цял ден, защото вечерта имахме полет до Siem Reap, Камбоджа. Бяхме предвидили да сме само с ръчен багаж (раница 30-40 литра), влаченето на куфари или сакове не е подходящо за интензивни обиколки с чести смени на локациите.

 

 

Bangkok1_

Закусихме в хотела, лейдибоят на рецепцията ни изпрати по живо, по здраво и обратно към фериботите на Chao Phraya. Този път нямаше как да попаднем в туристическия капан с long-tail лодките. Изчакахме 10-тина минути, хванахме ферито до Grand Palace, а оттам щяхме да продължим към вътрешността на града, потапяйки се в по-отдалечените от туристически потоци места.

plumeria_
Plumeria

Преминахме покрай сградата на Министерството на отбраната, където двама души чистиха оградата от вериги с четки за зъби! Не знам, бяха ли съгрешили с нещо… Още ги мисля тез двамата.

Кривнахме наляво по малка, тясна уличка, а тълпите от туристи бавно, но сигурно започнаха да се заменят с местни.

darvodelska_rabotilnica_
Дърводелска работилница

Искахме да посетим храма Wat Ratchabophit, но за съжаление имаше церемония, свързана със смъртта на Краля и нямаше как да влезем. Улицата пред храма бе изпълнена с хиляди дребни хора облечени в черно, всички бяха в траур. Бавно навлязохме в тълпата… Единствените открояващи се, единствените с цветни дрехи, с неприлично облекло… Проправихме си път, отдалечавайки се от множеството в черно.

Кралят е бил на престола от 1946 г. до кончината си през октомври 2016 г. Всеки го описва като изключително светла личност. Тъгата в душите на местните беше истински силна…

След две преки внезапно се озовахме на малък пазар. Аз започнах да се отвращавам от вида на обелените варени яйца по сергиите.

pazara2_

Рибата събираше хиляди мухи, които охотно плюеха разлагащата се плът, изложена на 35-градусова жега. Тук нямаше туристи. Кофи с мръсна вода се изливаха в краката ни.

pazara3_

Ароматите се примесваха с миризма на канализация. Никога не би ми минало през ума да хапна нещо от тук. Йото не мислеше така. Обърнах се и с ужас видях как общува с една дребна старица, която бързо, с отиграно движение, му подаде две дребни изпържени рибки направо в устата. Нямаше грам съпротива… Били вкусни!

parazitniribki_
паразитни рибки

Тръгнахме си с пакетче дребни паразитни рибки и две сомчета, които бяха препържени, но дали бяха чистени преди това? Не мисля! Хипохондричните ми обяснения, с какво може да се сдобие от рибките, не дадоха резултат, а то бе и късно, след като старицата лично го нагости, та да пробва от стоката.

pazara4.jpg

pazara1_

Продължихме към Wat Suthat, като тесните, мръсни улички ни отведоха до един малък храм, в който няколко жени в черно се молеха.

WatSuthat_
Wat Suthat

На тези места, лишени от чуждата енергия на иностранеца, можеше да се долови същината на духовенството на будистите. Спокойствието, което изпълваше храма, проникваше дълбоко в душата. Усещането за нещо по-велико, по-висше те кара да забравиш за света, от който си дошъл, за света, в който ще се върнеш… Единствено шумът на вентилаторите нарушаваше пълната необятна тишина.

WatSuthat3_.jpg

Трудно ми беше да се откъсна от това място, но трябваше да продължим.

WatSuthat2_

Sao Ching Cha (Giant Swing) се извисяваше пред Wat Suthat, а храмът беше поредното място от днешния ден, което ме накара да се почувствам в друг свят. Отново имаше вярващи, които се молеха. Приятният аромат и тишината те отнасят в един паралелен свят на неистини, на енергии, усещания… Големината на главната сграда беше внушителна. Мраморните плочи в двора блестяха под парещото слънце. Мирът, обсебил мястото, ме караше да остана там дълго. Времето в реалността вече започваше да ни притиска, необходимо бе да потеглим, да се влеем в шумния градски хаос, заобикалящ тихия спокоен остров, на който бяхме акостирали за миг.

Продължихме към The Golden Mount и разположеният на върха Wat Saket. Самият хълм не беше особено висок. Стълби, пълзящи нагоре, за кратко ни изведоха пред храма, а стряхата му бе обсипана със стотици камбани, които звъняха в тон, полюшквани от непрестанния ветрец.

TheGoldenMount.jpg
The Golden Mount

От върха се откриваше панорамна гледка към града. Няколко снимки и тръгнахме надолу.

Трябваше да се ориентираме и да хванем такси, което да ни откара на летище Don Muang за предстоящия ни полет до Камбоджа. Вървяхме около 15-тина минути, все още имахме време и се нуждаехме от хапване. За съжаление в района нямаше заведения, а само хранителни магазини и тук-там, на някой ъгъл, количка с печени бутчета. Йото си взе от тях, аз не посмях. Хапнах два сандвича от близкия супермаркет. Започнах да се изнервям, защото знаех какви огромни задръствания е възможно да се образуват, а не ми се изпускаше самолет. Хванахме някакво незнайно такси, шофьорът не поиска да пусне брояча и се наложи да му дадем сумата, която поиска. Качихме се, потеглихме. Не след дълго, на едно от кръстовищата видяхме полицаи, които нещо се развикаха по нас, таксиджията се уплаши и веднага пусна брояча. Пътуването ни отне около 40-50 минути.

През цялото време на развален английски слушахме колко много ни харесват тайландките, защото сме бели, високи и с големи носове. 🙂 Всъщност често се случваше да видиш някой застарял европеец с млада тайландка, хванати за ръце. Любов, какво да ги правиш. 🙂 Но определено имаха афинитет към бялата плът, така както ние – към тъмната. В един магазин в Ao Nang някакви момичета поискаха да се снимат с мен, голямо кикотене беше.

Пристигнахме навреме, дори бяхме на правилното летище, поизлъгани със сметката, защото броячът показваше с 1/3 по-малка сума, но, честно казано, не ни се разправяше за 10-тина лева. След няколко часа излетяхме за Камбоджа, но за там ще разказвам в отделно писание. Там прекарахме няколко дни, след което се завърнахме в южните части на Тайланд, в района на Краби, Пи Пи и Пукет.

Автор на текст/снимки: Георги Ватафов

Редакция текст/ретуш снимки: Петя се казвам

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s