За да се доберем до Краби, използвахме полет от Don Mueang. Цената беше символична, (около 15-17 евро с ръчен багаж). Самолетът имаше проблем с механизацията на крилата. Техник от поддръжката дълго спускаше и прибираше задкрилките. Имах притеснения, че няма да излетим навреме. Полетът, излитащ след нас по разписание (15 минути по-късно) се отдели от ръкава, плавно пое към пистата и излетя, а ние все още бяхме на земя. Десетина минути след него тръгнахме без да успеят да отстранят проблема. Полетът продължи точно един час. От летище Krabi трябваше да се доберем до курортния град Ао Нанг, откъдето с лодка до Railay Beach. Райли е достъпен единствено по вода, няма пътища, няма коли, има само високи отвесни скали, напомнящи за филма “Аватар”.

railaybeach_

Бях резервирал предварително частен трансфер от летището до хотела в Ао Нанг, където се наложи да нощуваме, защото по тъмно трансферът с лодка до Райли бе прекалено скъп. В терминала ни очакваха, пътуването ни отне 40 минути. Хотелът – приличен, дори добър, пък за една нощувка какво да иска повече човек. Бяхме изморени, тъй като предната вечер прекалихме с бирите и рома в Камбоджа, а и не бяхме спали много. Взехме по един душ и излязохме да хапнем. Разгледахме градчето набързо. Тук вече преобладаваща част бяха чужденците, а тайландците бяха само обслужващ персонал. Ако искате да усетите по-автентична атмосфера, е нужно да се отправите на север от Банкок. 🙂

Сутринта започна подобаващо интересно. Отправихме се към лодките на брега на плажа. Закупихме си билет, а един местен ни поведе по него. Аз се оглеждам…Няма кей, няма мей! Викам си „Бреййй, как ще се качим в тая лодка?!“ Ами, оказа се, че бързо трябва да си сваля маратонките и да извадя джапанките. Качихме се в long-tail boat-а направо от водата, която достигаше над колене, а приличното вълнение успя да ме изкъпе и над кръста. Намокрих си чантата с фотоапарата и документите, но за късмет всичко вътре беше сухо. Съседните лодки се удряха в нашата и трябваше да се внимава при качване, да не те притиснат. Стовариха ни на Райли, а след 15 минути търсене се озовахме пред входа на хотела. Околността беше впечатляваща! Снимките няма как да предадат мащаба на отвесните скали, обрасли с лиани. Маймуните се гонеха с крясъци по клоните на близките дървета. Отново попаднахме в нов свят, изпълнен със спираща дъха красота. Настанихме се в бунгалото, което деляхме с два дребни гекона, които необезпокоявано си ловяха насекоми по стените. 🙂 Тук мизерията беше по-осезаема, но Райли е скъпо място за настаняване. Опцията, която избрахме, беше на приемлива цена, а все пак само щяхме да спим тук. Денят се бе преполовил, нямаше време за губене. Искахме да посетим Princess Lagoon – вътрешна лагуна, имаща връзка с морето. Пътеката, която водеше до нея, минаваше през view point, от който се откриваше невероятна гледка към двете части на Райли (източна и западна).

railaybeach1_.jpg

Изкачването започна обещаващо – по стръмна глинеста пътека, прорязана от гладките масивни корени на непознати видове дървета. Въжето, което бе вързано някъде там горе, веднага влезе в употреба. Определено мястото не е за всеки, изисква се някаква физическа подготовка. Бях тръгнал с джапанки, което не ме отказа. А Йото се постара да ме нахъса още повече. Беше си купил туристически сандали и ме изкара най-големия загубеняк, че не съм си взел и аз. В крайна сметка му направиха прекрасни мазоли и справедливостта възтържествува. 🙂

Колкото по-нагоре се изкачвахме, толкова по-диво ставаше. Дърветата извисяваха корони в дълбокото синьо небе… Тропически аромати караха сетивата ни да се обострят, а маймуни се гонеха високо в дърветата. Звуците, които джунглата издава, са толкова непознати, толкова неземни за нас, можех да седя с часове и да се вслушвам. Лъкатушещата пътека ни изведе на последната точка, от която се откриваше гледка към плажовете и местността. След куп селфита, джуки и муцки продължихме към лагуната. Маймуните се бяха отдалечили, крясъците им се чуваха приглушено. Дърветата бяха с грандиозни размери, с причудливи форми на стеблата и корените. До лагуната на няколко места имаше бамбукови стълби, по които се слизаше. Самата лагуна бе заобиколена от отвесни високи скали, покрити с растителност. Малко снимки и тръгнахме обратно, за да стигнем до плажа Phra Nang, който е просто впечатляващ. Имаше доста хора, но такива плажове бях виждал само по филмите. Фин бял пясък, палми, слънце… Навсякъде в района имаше табели за висока опасност при цунами. В действителност плажът бе обграден и от двете страни с отвесни скали, т.е. единственият път за бягство е тясната алея. Стадо маймуни се опитваха да откраднат нещо за ядене. Впрочем, с тях трябва да се внимава, защото може да са агресивни, както разбрахме по-късно на Пи Пи. Настанихме се под дърветата в края на пясъчната ивица. Количките с храна по улиците в Банкок бяха заменени от лодки, акостирали на пясъка. Този път нямах избор и си взех храна от тях. 🙂 В южната част на плажа имаше пещера, която бе пълна с дървени пениси!

phranangbeach.jpg

Оказа се, че така почитат някаква богиня на морето, като с пенисите я омилостивяват, за да не взима моряци при себе си. Определено беше интересно. Отношението към секса в Тайланд е на съвсем различно ниво. Доста по-развратно в сравнение с България. Денят напредваше, а прииждащите лодки от Ао Нанг започваха да заминават обратно, отнасяйки тълпите със себе си. Откъм джунглата се чуваха странни звуци на нещо, ровещо в чувалите с боклук. Веднага отидох да видя отблизо какво е. Неочаквано видях варан, който беше с дължина около метър. Вглъбено ровеше в боклука и първоначално не ме забеляза. Изживяването беше неописуемо! Някакъв древен първичен инстинкт, който не бях усещал досега, се пробуди в мен. Нещо ме подтикваше да се отдалеча, да внимавам… Гущерът ме видя и съсредоточи поглед в мен, като изплезваше дългия си раздвоен език, вкусващ молекулите, които се носеха във въздуха. Реших да се отдръпна и се върнах на плажа.

Слънцето отслабваше, падайки към морската синева. Бяхме останали само шепа хора. Отвесните скали се обагряха в златисто–оранжеви оттенъци, а звуците на джунглата огласяха местността. Чувствах се като избран, като късметлия, исках този момент да остане вечен.

След прекрасния завършек на деня ни очакваше прекрасна сутрин. Бяхме решили да отидем до Tonsai Bay, като избрахме да минем по пътека през джунглата. Преходът ни отне около час и срещнахме само един човек, а на мен точно това ми трябваше.

tonsaibay2.jpg

Още в хотела се напръсках обилно с репелент, подозирайки, че ще има комари. Йото ми изнесе една лекция относно това, колко са вредни подобни мазила, да не изпадам в паника и да не се мажа… Взех си флакона за всеки случай. Потеглихме бавно, обърквайки пътеката още в самото начало. Табели липсваха на възлови места, но местни ни упътиха, та хванахме вярната посока. Джунглата беше страхотна! Чувствах се жив, исках да вдишвам колкото се може повече, да гледам колкото се може повече и да слушам. Някъде съвсем навътре се чуваха маймунски крясъци, но определено от друг вид маймуни, а не като тези от плажа. Крясъците по странен начин наподобяваха песен на птици. Гигантски пеперуди прелитаха около нас, а аз настръхвах… Ръкомаханията на Йото ме накараха да се върна в реалността. Осъзнах, че е пълно с комари, които го бяха нападнали. Подадох му репелента, с който се обля с охота. Нещо май забрави колко е вреден и токсичен. 🙂 При движение комарите не нападаха. Продължихме по пътеката, слушайки, гледайки и попивайки заобикалящата ни среда. Не след дълго достигнахме първите бунгала от Tonsai Bay. Мястото е известно сред хипитата.

tonsaibay1

Навсякъде имаше графити с призиви към опазване на околната среда, мир и какви ли не интересни неща. Спуснахме се на плажа.

tonsaibay_

Подобно на другите в района, беше обграден от отвесни скали, които привличаха катерачи от близо и далеч. Самият пясък не бе толкова фин като на Phra Nang, но разходката в джунглата си заслужаваше. Прекарахме известно време на плажа, гледайки катерачите и гмуркайки се в морето.

tonsaibayrock.jpg

В оставащото време от деня решихме да хапнем и да отидем отново на Phra Nang. Този път минахме по кратката пътека, която буквално за 10 минути те извежда на Райли. Хапнахме калмари, изпихме по един фреш от манго и на плажа. Йото не беше в кондиция, коремът му се обаждаше… Аз тръгнах да изследвам близката пещера, а той остана на плажа да пази ценните вещи. Като се върнах, беше изчезнал. Досетих се какво е станало. Завърна се след известно време, като бе имал тоалетни изживявания. Прибра се в хотела, а аз останах за поредния залез. 🙂

prahnang_

Вечерта я прекара в стаята, аз обикалях. Седнах в едно заведение, избрах си риба, изпекоха я на скара и ми я поднесоха със свежа салата. Пред ресторанта имаше сергия с всякакви морски твари, виждани и невиждани. Избираш, мятат я на скарата, а ти, пийвайки нещо студено, чакаш. Предлагаха също така Horseshoe crab, което е членестоного, запазило се почти без промяна отпреди 250-300 милиона!!! години.

phranang2

Направих малка разходка след това и се прибрах в бунгалото. Йото не беше никак добре. Аз бях помъкнал лекарства и вече приемаше каквото бе необходимо. На сутринта напускахме хотела, имахме билети за ферибота до Пи Пи, надявах се да се стабилизира.

Ферито отплаваше в 09:45 ч. от Райли като изрично ни предупредиха да сме там към 9. Стегнахме раниците и се отправихме към плажа. Гъмжеше от хора. Аз започнах да бъда тъп, задавайки си въпроса как ферито ще спре като няма кей. 🙂 Трупаше се навалица, кораб нямаше… Йото започна да мърмори, че го свива корема. Точно в този момент иззад скалите се появи фериботът. Една мацка, която проверяваше билетите, започна да крещи, напътствайки хората да се качват в long-tail лодките, които щяха да ги откарат до кораба, акостирал в залива. Йото каза, че не издържа и хукна да търси тоалетна… Аз видях как изпускаме ферибота, щяхме да се вкараме във филм. Помолих мацката да задържи една лодка за 5 минути. Извика нещо на тайски, задържа последната лодка, погледна ме и каза: „Пет минути и тръгва, няма да ви чака повече!“. Йото не се появяваше, а аз седях пред лодката с двете раници. Изведнъж излезе на плажа тичайки, махнах му, скочихме в лодката. Вече можех да си отдъхна, хванахме го! Доближихме кораба откъм кърмата, лодката се залепи максимално близо. Прескочихме на Кораба-майка, раниците прехвърчаха над главите ни и ги хвърлиха на палубата. В салона нямахме право да влизаме с багаж. А аз един час на плажа я пазих тая раница да не седи на пясъка и да е чиста…:) Сега чиста се търкаляше по палубата. Плаването продължи 2 часа и 30 минути. Остров Пи Пи е един от най – известните в Тайланд. Има характерна форма от две части, свързани с тънък провлак суша между тях, широчината на който в най-тесния участък е 130-140 м. Точно тук се намираше градът, надморската му височина, предполагам, е не повече от  3-4 м. Цунамито от 2004 г. му е нанесло сериозни щети, като е взело над 1 000 жертви.  Бързо намерихме хотела, който не беше дори хотел. Стаята беше самостоятелна с баня и тоалетна. Нищо лошо нямаше освен миризмата на мухъл. В целия град се носеше миризма на канализация, но с това разположение няма как. Обиколихме бързо. Навсякъде европейци. Доста студия за татуси имаше, като работеха не с машинки, а с дълги игли. Отидохме на плажа от северната страна, който е разположен в залив.

phiphi_

Пясъчни коси се подаваха при отлив на десетки метри от брега. Водата е плитка, съответно – доста топла. На мен плажа не ми хареса никак, не беше достатъчно чист. Вечерта аз започнах да проявявам симптомите на чревния вирус… Молех се да не страдам много. Не можах да ям почти нищо, но пък Йото вече беше добре и за вечеря хапна един краб.

Сутринта не започна добре за мен. Реших да си остана в мухлясалата стая. Йото си взе полудневен трип по околните острови. Аз лежах няколко часа, но нямах сериозни проблеми освен липса на апетит. Вдигнах се и отидох на плажа от южната страна, който не бе така известен. Липсата на хора ме удовлетворяваше, намерих си една крива палма и легнах под сянката ѝ. Някакви, наподобяващи по държание на гарги, птици долетяха, кацайки до мен. Започнаха с любопитство да обикалят около пликчето, което бях оставил встрани. След малко започнаха да ровят в него. Явно търсеха храна, но нямаше нищо и заподскачаха на всички страни. Денят си го прекарах така – в компанията на тайландските гарги и група испанци, слушащи Шакира. 🙂

gargaaa_

garga_

Поне вече коремът ме отпусна, вечерта успях да хапна малко, а за сутринта запазихме тур до Maya Bay. Топ място, което бяхме решили да посетим. Там е заснет „Плажът“ с Леонардо ди Каприо.

Ставането в 05:20 ч. бе бая тегаво, но моторницата тръгваше в 06:00 ч. Щяхме да посрещнем изгрева в морето, след което да продължим до близкия остров, където се намира Maya Bay. Отплавахме овреме.

phiizgrev_

Слънцето започна да обагря пересто-слоестите облаци, които придобиха мек, златисто-червеникав оттенък. Вятърът едва поклащаше моторницата, която бе застинала в тишината на утрото. Самотна рибарска лодка наруши безмълвния изгрев, преминавайки по златната пътека, изписана от протягащите се слънчеви лъчи…

izgrevphiphi_

След изгрева потеглихме към залива. Смисълът на ранното ставане е да си там преди тълпите. Акостирахме, дадоха ни час да разгледаме околността. Аз останах разочарован. Не мога да дам конкретна причина, но нещо там не ми допадна. Въпреки това, посетете мястото, ако сте в района. Моето мнение не е определящо. 🙂

maya_.jpg

mayabay_

Следваше по-интересната част от пътуването, която ме зариби по нещо ново, непробвано досега, а именно шнорхелинга. Лодката спря на място, което наричат Shark point. Отвесните скали се врязваха в синевата, а под лодката се виждаха коралови рифове. Казаха ни да се оглеждаме за акули. Аз, честно казано, не вярвах, че ще има, смятах го за рекламен трик. Взехме по една маска с шнорхел и скочихме във водата. Под нас се криеше един нов, непознат и главозамайващ свят.

ribki_

Цветовете по телата на морските твари преливаха във всякакви нюанси докато плуваха измежду кораловите образувания. Рибите трудно можеха да бъдат преброени. Чуваха се причудливи звуци, които се оказа, че са от хранещите се такива. Спускаха се стремглаво към коралите, за да „пасат“ по тях. Чуваше се как дъвчат и късат части от коралите – наистина впечатляващо! Йото ръкомахаше. Сигнализира ми, че е видял няколко акули да плуват в пасаж. Докато доплувам дотам, те бяха изчезнали. Все пак успях да зърна една. Големината ѝ беше колкото дължината на ръка от рамо до пръсти. Беше светла, със слабо издължено тяло. Гръбният плавник завършваше с черно петно. Движенията ѝ бяха пъргави, отсечени и премерени. След новия свят, до който успяхме да се докоснем, се завърнахме на Пи Пи.

Дори нямаше 12 на обед, а тепърва щяха да ни се случват забележителни неща, за които не подозирахме. Взехме маските като целта ни беше Monkey Beach, в чиито плитки води бе разположен страхотен коралов риф. Мислихме да наемем лодка, която да ни закара дотам, а след това – до Nui Bay. Цената, която ни предложиха, беше висока, та като алтернатива взехме един каяк на доста приемлива цена. Очакваха ни близо 7 км гребане в двете посоки. Прибрахме телефоните и фотоапаратите в непромокаемата торба, извлачихме каяка във водата и почнахме да гребем. Monkey Beach беше на около 1.5 км гребане. Достигнахме го бързо, акостирахме на плажа, а маймуните бяха навсякъде.

monkeybeach_

Още със стъпването ни подозирах, че ще имаме проблеми с косматите изроди. Мъжките бяха едри и агресивни. Непрекъснато нещо се крадеше от хората – я за ядене, я шише с вода, я телефон… След това с пъргавина се качваха по дърветата навътре в джунглата, която беше недостъпна. Само миг невнимание и се разделяш с вещите си. Изготвихме стратегия – единият щеше да стои на брега, за да пази нещата, а другият – да се гмурка. Взех маската, отправяйки се към рифа. Йото остана да се забавлява с пухкавите маймунки, чиито зъби бяха по-големи от на куче. Влязох си аз, започнах да се наслаждавам на новото си хоби докато някаква суматоха на брега не ми привлече вниманието. Нещо ми подсказваше, че Йото е главен герой… Около него се бяха скупчили хора, които гледаха ръката му. Доплувах до брега като вече ми бе ясно какво се е случило. Една женска маймуна го беше ухапала под рамото. Раната беше дълбока. Някаква французойка го напръска с дезинфектант, но нямаше да мине само с това. Трябваше да се ходи в болница, за да му поставят инжекция против бяс. Накратко какво се е случило: Йото си стоял на плажа с чантичката, в която беше фотоапарата, а една пухкава сладка женска се приближила. Той извадил фотото и подал на някого, за да го снима, а през това време маймуната дръпнала чантата. Той също започнал да дърпа, което накарало маймуната още повече да агресира.

samatamonkey_.jpg

От този момент има и култова снимка, на която Йото зяпа в обектива, а маймуната му зяпа чантата. 😀 Аз го успокоих, че няма нужда да тръгваме към болницата веднага. Имахме около 24 часа преди да му стане нещо. 😉 С неохота се съгласи да продължим към Nui Bay. Запътихме се към кануто, хвърлих раницата вътре и започнах да го тегля към водата. В това време една крадла се спусна, търчейки към нас, скочи, взе раницата и тръгна към джунглата. Аз тръгнах към нея с бавна и уверена походка, като се изправих колкото се може повече за да изглеждам по-голям и внушителен. Всъщност това ги плаши, кара ги да се чувстват по-нищожни. Маймуната пусна раницата, отдалечавайки се към дърветата. Честно казано, с голям кеф започнах да греба и повече не се върнахме тук.

Nui Bay беше на около 2.5 км гребане като трябваше да минем през участък, отдалечен от бреговете. Гребахме, почивахме, пак гребахме, стигнахме. Заливът е силно врязан в сушата. Хора нямаше много, но за съжаление в единия край на плажа имаше доста боклуци, което е неприятна гледка за такова райско кътче. Тук мамуни нямаше, та спокойно можехме да се гмуркаме заедно. Пъстроцветните рибки бяха хиляди. Размерите варираха, но нямаше едри екземпляри. Звуците от дъвчене изпълваха подводния свят. Един вид териториални рибки непрекъснато нападаха очилата ни в опит да защитят територията си. Подводният свят изпълваше сетивата… Караше те да мечтаеш, да се смееш, да се чувстваш като малко дете, което скача в калните локви.

След около два часа стана време за прибиране. Бая гребане му ударихме. Заехме се с неприятната част, а именно – висенето по болници. От застрахователната компания ни пратиха в частна клиника, където персонала се държеше изключително учтиво. Единственото, което ни забави, бе, че трябваше да се извърши плащане от България към централата на клиниката в Банкок. За съжаление това отне два часа. През това време на Йото му направиха тест за алергии, разпитаха го за ваксини, заболявания и т.н. В крайна сметка му надупчиха дупето с 4 инжекции + 1 в близост до раната. Дадоха му да пие Аугментин 7 дни (вид антибиотик). Така завърши последният ден на остров Пи Пи.

На 24.02. сутринта напуснахме мухлясалия хотел. Фериботът отплаваше в 11:00 ч. След 2-3 часа оглушителен шум от машинното на кораба пристигнахме на остров Пукет. За моя голяма радост Йото склони да пропуснем така известното Патонг и се отправихме към северната част на острова, и по-точно – Sirinat National Park.

sirinatpark4.jpg

Местонахождението му е до самото летище. Аз щях да посетя едно от най-популярните места за снимане на самолети в света, разположено на най-дългия плаж на острова – Mai Khao Beach (цели 22 км). Хотелът ни беше на около 7-8 минути от входа на парка, където се намираше малка будка, обитавана от една леля, която събираше входна такса. 🙂 Плажът не беше пренаселен, никак даже.

sirinathparkkkkk_.jpg

Безкрайна плажна ивица от фин жълтеникав пясък със западно изложение.

sirinatpark5.jpg

Повечето хора се бяха струпали до оградата на летището, където се случваха зрелищни неща. Още щом пристигнахме полетът за Хелзинки издуха от плажа няколко хавлии и една бебешка количка (без детето вътре). Струята от двигателите е наистина мощна, заради което трябва да се внимава (имало е инциденти и с фатален край). Йото не се впечатли особено, обърна се и тръгна към прекрасната борова гора в началото на плажа, на който се намираше коралов риф, подходящ за гмуркане.

parksirinat_.jpg

Аз си намерих сянка под рехавите иглолистни дървета, чакайки следващия кацащ самолет. Във водата не влизаше почти никой. Зачудих се. Що за тъп народ?! Съблякох се и се наврях в морето. В този момент усетих парения по цялото тяло, включително и по едни доста чувствителни места. Не бяха силни, да кажеш… Търпеше се, но определено не беше приятно. В крайна сметка така и не разбрахме на какво се дължаха. Видимо нямаше медузи. Някакви руснаци обсъждаха, че било от планктона.

parksirinatttt_.jpg

Така прекарах този ден на плажа с отскачания за хапване и гмуркане.

phuketzalez_

maikhaobeach

phuketzalez2_

На следващия ден станах в 06:00 ч., за да хвана меката сутрешна светлина с идеята да направя добри снимки. Завлякох се сам до плажа, а лелята я нямаше – явно бе твърде рано. Настаних се до оградата, да снимам, а в спокойното море обикаляха лодки с рибари, които с дълги прътове, завършващи с куки, ловяха огромни медузи.

phuket_.jpg

Беше интересно да се наблюдава как протича ловът. Имаха цяла стратегия, която се изпълняваше от две или три лодки. Тишината на утринта се раздираше единствено от мощните стонове на излитащите гиганти, отправящи се на 10-12-часови полети за Европа. В морето се забелязваха и подаващите се глави на костенурки, които бяха дошли да ловуват медузи. Изгарях от желание да вляза с маската във водата и да се докосна до тях, но мисълта за огромните медузи, които рибарите вадеха, ме спря. В онези морета се среща един определен вид отровна медуза и трябва да се внимава, да не стане беля.

rachi1.jpg

rachi2

Денят премина в спотване и гмуркане.

maikhaozalez

Това бе последният ден, последната нощ, която щяхме да прекараме тук. На другата сутрин полетът ни излиташе за Доха… Въобще не ми се тръгваше. Времето, прекарано тук, беше твърде малко. Исках да остана още месец, два, може би завинаги…

Още помня топлия необятен залез. Слънцето бавно, но сигурно се бе отправило към хоризонта, тънки облаци леко премрежваха огнения гигант, чийто път приключваше.

Плажът бе самотен, само хилядите бързокраки рачета нарушаваха безкрайността на времето, гонейки се по мокрия блещукащ пясък, обагрен в златисто.

rak4_.jpg

Бях там, бях сам със себе си… Не исках да тръгвам…

Автор на текст/снимки: Георги Ватафов

Редакция текст/ретуш снимки: Петя се казвам

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s