Преди около година и няколко месеца, на прекрасен рожден ден в родния ми град, на който попаднах и случайно, и не, имах щастието да се запозная с един от най-добрите примери, най-благородните ЧОВЕЦИ и велики жени, които съм срещала до момента. Името ѝ е Велислава Костадинова. Кое ме кара да съм убедена във всичко, което казвам за нея?

Всяка година, седмици преди 1 март, Велислава изработва мартенички с идеална цел – да помага. От две години насам кампанията ѝ става по-мащабна като тази година, след дълги дни и далеч по-дълги нощи, Велислава и осем нейни приятели продават изцяло благотворително толкова мартенички, че успяват да съберат сумата от 4804 лв. за лечението на дете с рак на костите, чието състояние в момента значително се подобрява.

Velislava.jpg

Не спирам дотук с представянето ѝ. Основната причина да искам да ви „запозная“ виртуално с Велислава, е една госпожица на име Мадам Фльор де Мон Шмитфийлд Беар. Хм… Допуснах грешка – Госпожа Мон!

babies.jpg

От една година тя е горда майка на 8 кученца, които към днешна дата заемат все по-достолепни размери и, без да преувеличавам, може би тежат почти колкото мен. 😀

Athos
Атос

 

Aramis kato bebe
Арамис като бебе

 

 

 

 

 

Мон е не просто куче, така както и Велислава е не просто стопанин.

Processed with VSCO with f2 preset

Мон е терапевт. Мон те усмихва и те кара да се чувстваш добре. Мон е най-добър приятел. На деца, болни от левкемия, даващи всичко от себе си, за да ги има тук и сега. Мон лекува с присъствие и неизчерпаема позитивна енергия. Работи успешно с хора със специални нужди, с жертви на домашно насилие, с деца с различни увреждания, неврологични заболявания, възрастни хора с увреждания и др.

Processed with VSCO with hb2 preset
на работа

Мон е преподавател – буквално и преносно. Дава уроци по това „Как да бъдем добри“, а Велислава е Човекът, който ѝ показва пътя. Като един истински старши учител. Или може би обратно?

Processed with VSCO with f2 preset

Processed with VSCO with f2 preset

Спирам да разказвам и ви оставям сами да получите поне частица от този прекрасен отбор на Мон, нейните деца и Велислава. Междувременно си позволявам да ви поканя в слънчев Пловдив и по-точно – в Sezoni Artisti del gusto – собственост на Велислава и нейния партньор, където можете да отпиете чашка страхотно кафе, да дегустирате разнообразни вина, да опитате от техните сладкиши…

Processed with VSCO with f2 preset

Героите в този мой пост са нагледен пример за това как с малки, но неспирни стъпки можеш да достигнеш до велики дела, които нямат цена и не могат да се купят. Представям ви: Велислава.

1

Какво е чувството да притежаваш бобтейл?

Чувството е прекрасно, трудно ми е да го опиша с думи, чувствам се чудесно, когато около мен има много кучета с рошави опашки, чакащи непрекъснато да правим нещо заедно.

Processed with VSCO with f2 preset

От колко време си стопанин на тази порода?

Почти 18 години = 11 бобтейла, в момента 5 от тях са при мен и се разбираме чудесно.

Какво е теглото им? Колко време на ден отнема грижата за едно такова куче?

Женските тежат около 35 кг, а мъжките – около 40-45 кг. Грижите ми за тях са постоянни като за поддръжката на козината отделям около 2-3 часа дневно.

pic by Ivona Krastanova
снимка: Ивона Кръстанова

Как се поддържа тази прекрасна „премяна“? Разкажи ни повече.

Цялостното къпане се извършва веднъж на 10-14 дни, а през зимата – на 21 дни. Отнема около 6 часа на куче с изсушаването и разбухването.

Ресане, обработка на козината с различни спрейове – всеки ден. Почистването на лапичките се случва всекидневно. При кално време ползвам кучешки ботуши.

Как гледат хората по улицата на него? Предполагам, му се радват много…

Преди всичко хората се радват. Чудесно е да видиш, че срещу теб се усмихват, виждайки кучето. Други казват: „Оле, какво голямо куче!”.

Има и такива, които се интересуват от породата и задават въпроси за ресане, хранене, косми, къпане… Повечето възкликват: ”…но това е много грижа!”

Processed with VSCO with hb2 preset
март 2018

В кой момент реши да започнеш такова благородно дело като работата с тежкоболни деца?

Бих казала, че всеки човек е дошъл на тази земя с Мисия – едни помагат на бедни, бездомни, други – на животни, трети – на деца без родители, четвърти – на болни хора… Тези решения не ги взимаме, те просто се случват.

Обожавам тази порода кучета и в годините се интересувах много. Четох доста чуждестранни публикации, от тях научих за успешното ползване на бобтейлите като кучета терапевти. Реших да развивам тази породна даденост и у моето куче.

Processed with VSCO with f2 preset

С Мон започнахме да посещаваме специален треньор, който ни научи на много неща. Бяхме приключили обучението, но не бяхме правили постъпки за работа. Няколко месеца по-късно получихме покана да посетим децата в отделението по Детска Онкохематология към УМБАЛ „Св. Георги” – Пловдив. И понеже на този свят няма нищо случайно, отидохме там на една Коледа и повече не си тръгнахме. И така ще бъде Завинаги.

Processed with VSCO with f2 preset

Към настоящия момент, освен Мон, като кучета терапевти работят и нейните деца, които също са преминали обучение. Освен с болни от левкемия деца, работим и с деца с различни увреждания, деца с неврологични заболявания, деца, жертви на домашно насилие, възрастни хора с увреждания. Мон е първото куче, което влезе в училище и имаше индивидуална среща, и то при деца в първи клас.

Как се отразява всяко едно такова посещение на теб и Мон? Усещам, че сякаш е велика лична мисия…

Мисията наистина е лична. Загубих майка си от рак много млада. Оттогава не съм спирала да се вълнувам от съдбите на хората, болни от рак, опитвам се да помогна с каквото мога.

С децата е още по-трудно, защото ставаш отговорен за цял един човешки живот напред и нямаш право да ги разочароваш, по никакъв начин. В началото ми беше много тежко, имаше картини, които с месеци наред стояха пред очите ми. Независимо дали ставах от сън или работех, тези картини бяха настанени трайно в съзнанието ми. С времето осъзнах, че не мога да си позволя да спра посещенията ни с Мон, защото децата ни чакаха и Мон беше вече смисъл за тях и дните им.

Processed with VSCO with f2 preset

Какво най-често казват за Мон децата там, как им действа тя? Запозната съм донякъде с терапевтичния ефект, който оказва тази порода кучета.

Чакат я с нетърпение. Веднъж едно от децата каза, че когато тя е там, забравя за болестта.

2

Мон им действа преди всичко успокояващо и те споделят много неща с нея, например, че им се вие свят или ги боли главичка, коремче или че просто са я чакали, за да я гушкат… И започва една игра. Всички деца са весели, понякога ѝ подаряват своите плюшени играчки и тя спи с тях…идилия! Досега не съм виждала такива отношения между хората, децата имат много силна връзка с кучето.

snimka 3 by Kristiana Runteva
снимка: Кристияна Рунтева

Когато се запознахме, ми показваше снимки на Мон с различни рокли и кореспондиращи ѝ фибички и украшения, изработени от децата. Те сами ли поемат инициативата за нейния външен вид?

Има едно момиченце (вече е излекувано от левкемия), което много обича да бъдат еднакво облечени с Мон и да имат еднакви прически. Когато предстои среща, винаги се наговаряме от предния ден за тоалетите и така всички са щастливи. Заедно с майка си, това момиченце изработва шноли на Мон и винаги прави по 2 броя – за нея и Мон.

Усеща ли Мон залеза на живота на всяко от тези деца? Знам, че звучи ужасно…

Категорично Да. Това е много тежък момент за всички.

На какви състезания сте били до момента и какви награди има спечелени тя?

veli_mon

Ходили сме на национални и международни киноложки изложби, участвахме и на Световното първенство в Милано – там Мон спечели I-во място в клас “интермедиа”. Към момента Мон е шампион и Гранд шампион на шест държави, както и интернационален шампион по красота, за което получи и сертификат от Международната федерация по кинология. Купите и медалите вече не ги броя, нямам място къде да ги подреждам. С времето обаче разбрахме, че сме получили най-голямата награда, а тя е доверието, което сме получили за ВЪРНАТИТЕ ДЕТСКИ УМИВКИ.

Mon_pecheli

Mon medalist
Мон медалист

От немалко време Мон е горда майка на малки бобтейли, които всъщност вече не са толкова малки 🙂 Колко кученца се родиха в кучилото и всички ли останаха при вас?

Малките скоро навършиха една година и почти са достигнали Мон по размери, някои от тях са и по-големи вече. Родиха се девет кученца, оцеляха осем – две момичета и шест момчета. В момента четири са при мен, но окончателно ще останат 3 малки и Мон.

Arwen kato bebe
Арвен
Alexander Veliki na more
Александър Велики на море
Processed with VSCO with f2 preset
д’Артанян
Processed with VSCO with f2 preset
аз и Мон

zaedno_v_jivota

снимки: Личен архив, освен ако не е упоменато друго

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s