Велислава и нейната Мон

Велислава и нейната Мон

Преди около година и няколко месеца, на прекрасен рожден ден в родния ми град, на който попаднах и случайно, и не, имах щастието да се запозная с един от най-добрите примери, най-благородните ЧОВЕЦИ и велики жени, които съм срещала до момента. Името ѝ е Велислава Костадинова. Кое ме кара да съм убедена във всичко, което казвам за нея? Continue reading “Велислава и нейната Мон”

Много любима моя Мирослава Кацарова

Много любима моя Мирослава Кацарова

Първата ми среща с Мирослава Кацарова беше преди около дванайсетина години (да, тогава бях доста малка) на Коледния концерт на хор “Детска китка” в Пловдив. Мира беше гост-изпълнител на този концерт, а аз бях част от хора, глас втори висок. Сигурна съм, че тя не подозира колко ме е впечатлила тогава, но аз го помня като бял ден и бял час. 🙂 Години по-късно ходя на нейни концерти, на Plovdiv Jazz Fest, организиран от нея, слушам изпълненията ѝ в YouTube, предаванията ѝ по Jazz FM, чета интервютата ѝ, усмихвам ѝ се, а в един момент ставам почти на 27 и успявам и аз да съм крадец на време. На нейното. Благодаря ѝ за това, което е. За това, което прави за Пловдив, за музиката, за нас като слушатели и почитатели. За този аристократичен звън в гласа ѝ, за женствеността, за това, че пее на португалски и френски и го прави по толкова хубав начин! За изказа…

В колата вечер слушам Jazz FM, Мира започва да говори за музика, а на мен ми действа като терапия. И забравям за изгубеното време в трафика. Защото всъщност е спечелено. Хубавата музика никога не е излишна. Continue reading “Много любима моя Мирослава Кацарова”

Мемоарите на една Злат(и)на стюардеса…

zlatina_profile

Много е прекрасническо да познаваш потенциални рекламни лица на Colgate.

Ако само с усмивки се печелеха пари, то тя би била роднина с Бил Гейтс или някой от неговия род…

Continue reading “Мемоарите на една Злат(и)на стюардеса…”

Jenny

jenny_circleАз съм колкото Жени и Жени е колкото мен. Не на ръст, разбира се. Познавам я от цяла вечност. През първата половина от вечността (a.k.a. “когато се срещнахме“) аз започнах да посещавам един курс по английски в родния ни Пловдив, а тя правеше същото. Впоследствие аз се отказах от курса, но това е друга тема, не особено интересна. В онзи момент беше едно супер цветно Жени, с особено широка усмивка. Слава Богу, аз значително напреднах с английския на по-късен етап, а нейната усмивка си е все същата. Животът ни срещна след години отново – много по-променени. Надяваме се тази промяна да клони повече към плюс, отколкото към минус. 🙂 Жени вече е доста по-наясно какво се случва около нея, стилът и е по-дарк, но от онова хубавото дарк. Продължава да е същото парти енимъл и да затваря клубовете към 9, 9 и нещо. Обожава Берлин (ех, кой не го!), Модерат, обича да пътува, има страхотен котарак на име Ричи и прекрасни родители, които не съм срещала лично, но знам, че са такива. Бих казала, че много от нещата, които обичаме, са почти еднакви, но нека тя ви каже все пак нещо за себе си и това, което я вълнува, тъй като аз в някакъв момент трябва да спра. 🙂

Представям ви Жени Михайлова.

Continue reading “Jenny”